Синдром на Даун и толерантност в обществото

Помолете учениците да споделят какво са научили за Синдром на Даун, докато са събирали самостоятелно информация у дома. Насърчете някой да разкаже лична история от общуване с дете или възрастен с тази диагноза, ако има такъв опит. Обобщете с конкретни и обективни факти. Посочете надежден източник.

Помолете учениците да извадят предварително оцветените чорапи и ги съберете на дъската, така че всички да могат да ги видят. Помолете ги да се доближат и да разгледат палитрата от шарени чорапи. Направете връзката между шарените чорапи и инициативата по повод 21 март – Международният ден на хората със Синдром на Даун. Какво са намерили за нея? Стартирайте кратка дискусия за това как всеки чорап е различен и как всеки човек е индивидуален и различен. Един е облечен спортно, друг по-елегантно, един е с бяла блуза, друг е с жълта, трети с червена, четвърти със зелена. Някои момичета са с панталони, други предпочитат рокли. Едни са с прави коси, други с къдрави. Някои имат кафяви очи, другите сини, трети зелени. Нека да разгледат и чорапите, които са оцветили – те са различни и няма един с един, които да съвпадат. Защото всеки има свое виждане, идея, талант, възможности, предпочитания. Каква е целта на това упражнение? Да покажем, че светът е шарен и различен и въпреки различията не означава, че чорапите на единия ученик са по-хубави от оцветените чорапи на другия. И това, че някои момичета са с рокли, не означава, че са по-красиви от тези, които са с панталони, защото на един му отива едно, на друг друго. Един се чувства по-добре в жълто и излъчва това, а друг е с черна блуза и се чувства също добре. Различно не означава лошо. И това, че ние не носим червен цвят и нямаме прическата на съученика ни, не означава, че не трябва да го приемаме. Това, че един е по-добър по математика, а друг по биология, трети по история означава, че всеки има различен талант и различни интереси, а не че единия е по-глупав от другия. Какви възможности са видели и научили, че имат хората със Синдром на Даун? Намерили ли са някакъв интересен опит във виртуалното пространство, който ги е впечатлил? Обсъдете с учениците, какви са предпоставките за интеграцията на хората с различни увреждания (и конкретно със Синдром на Даун) в обществото. Какво могат да направят различните сектори в обществото, за да подкрепят както хората със Синдром на Даун, така и техните родители и семейства?

Дайте задача на учениците да проучат на територията на града или съседни населени места дали има организации, които работят с деца и възрастни с увреждания. Ако има такива социални услуги, планирайте ден за общуване и забавления с децата или младежите. Нека учениците да структурират процеса като проект, който включва:

• Избор на организация, която предоставя такъв тип услуги;
• Влизане в контакт с екипа на организацията и обсъждане на идеята учениците да организират ден с игри за клиентите/потребителите на услугите в Центъра/организацията; проучване на конкретни нужди и възможности;
• Разработване на план с игри/конкретни занимания, препоръчани от екипа на Центъра;
• Предварително запознаване с насоки за подходящ начин за общуване с децата/младежите в Центъра;
• Провеждане на празничния ден;

В края на часа, предложете на децата да подредите чорапите и да се снимате заедно и да изпратите снимката на  лично съобщение във фейсбук страницата на: Живот със Синдром на Даун. Така биха могли да провокират  същата инициатива в интернет пространството с други училища.

Опитайте да направите с децата рефлексия в края на часа и да обсъдите с тях:

• Какво научих днес?
• Какво разбрах за Синдрома на Даун и хората с тази диагноза?
• Какво мога да направя, за да окажа съдействие на някого в нужда?