Post Details

22.01.2020

Виолета Тачева, Трявна

Когато учениците от 11а клас на СУ „П. Р. Славейков“ в Трявна се върнаха в класната си стая, останаха шокирани: тя се оказа напълно празна. Масите и столовете липсваха, нямаше ги чантите и якетата им, оставени там през междучасието. Неочаквано единадесетокласниците бяха изгубили всичко.

За щастие тази необичайна ситуация не беше реална. Тя беше вход към темата за бедствията. Целта беше поне за момент младежите да влязат в кожата на хора, преживели нещастие, което само за един миг е променило живота им завинаги. В последвалата дискусия момичетата и момчетата стигнаха до извода, че в подобна ситуация човек не може да се справи сам. Необходима е организирана помощ от хора и специализирани институции.

Така учениците сами заговориха за Българския червен кръст. Някои от тях си спомниха за свои участия в обучения по пътна безопасност, организирани от БЧК и КАТ.

През следващия час по темата имахме гостенка: Виляна Казанлъклиева от Младежкия червен кръст в Габрово. Тя се оказа на възрастта на своите домакини, което веднага стопи дистанцията помежду им. Създаде се атмосфера на доверие и приятелство, валяха въпроси и отговори.

Виляна разказа за акциите за събиране на дрехи и храна за бедстващи хора, в които се е включвала, за работата на БЧК в дневния център за хора в неравностойно положение в Габрово и други истории. Тя подробно разясни на своите връстници седемте основни принципа на БЧК: хуманност, безпристрастност, неутралност, независимост, доброволност, единство и универсалност.

След тази среща Младежкият червен кръст със сигурност ще има нови доброволци – от 11а клас в тревненското СУ „П. Р. Славейков“.

Author

Казвам се Виолета Тачева. Възпитаник съм на Софийския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 1991 година съм учител по физика в СУ „Петко Рачев Славейков“ в град Трявна.От 18 години съм ръководител на училищния клуб по ДЕБАТИ. Програмата „Научи се да даряваш“ съвсем точно отговаря на моето верую, че чрез добро можем да променим света (на ниво наука това означава да ползваме новите технологии само в полза на обществото). Това е най-важното нещо, на което искам да науча моите ученици. Мотивацията ми да се включа в програмата е свързана именно с възможността да общувам със съмишленици, да споделям с тях опит и идеи. Винаги съм била отворена към нови предизвикателства, защото смятам, че това е начинът един учител да поддържа добро професионално ниво. Програмата „Научи се да даряваш“ възприемам именно като едно добро предизвикателство, което ще ми помогне да „сверя часовника си“; да получа отговор на въпроси, които ме вълнуват; да придобия нови знания и умения.