Смелостта да бъдеш самият ти („Не” на дискриминацията!)

ЧАСТ   I

Запознахме се със значението на думата „ ДИСКРИМИНАЦИЯ ”, а именно:

Какво е дискриминация?, Къде се среща дискриминацията?, Кои може да бъде  дискриминиран?, Имал ли случай в които да си дискриминиран самият ти от свой приятели? Кога и в каква ситуация някои от вас се е почувствал дискриминиран?.

Зададох всичките тези въпроси в началото на часа, но с уговорката,че отговори ще чуя в края, след като изгледаме всички заедно презентацията която бях подготвила специално по темата. Оказа се, че тази темата не им се оказа безразлична, а напротив  впечатли ги и с голям интерес проследиха целя материал.

Гледането го обединих с едновременно разсъждение и даване на пример след всеки слайд. И така в края на часа чух съдържателни отговори на въпросите който бях задала в началото.

Учениците вече знаеха какво е дискриминация. Разбраха, че във всеки един момент в определена ситуация може да се срещне някой който да се почувства дискриминиран.  И в този ред на мисли и дискутиране те стигнаха до заключение, че се чувстват дискриминирани от обществото, а причината за това е  че са билингви. Това се оказа много тъжно нещо както за мен , така и за тях. Пуснах им слайд 16 и с него им показах, че независимо от това от какъв етнос си щом искаш можеш да успееш независимо от хорското мнение.

Описание

Вторият урок протече в обсъждане и изиграване на играта „ И аз също „

В началото на часът прочетохме условието на играта и им обясних защо именно то този начин бяха разположени столчетата ( в кръг), защото това беше нещо различно, нетрадиционен начин за провеждане на урок.

Първи етап на играта: поставих задача на всеки да помисли с какво е различен от другите? Играта стартирахме като станахме прави до столчетата и посочих кой ученик да започне. Интересното беше, че учениците се бяха съобразили с условието и само на три пъти се чу „и аз също”. Като уникалност по която се различават казха: характер, стил на обличане, манталитет, етнос и физическа структура ( по – висок, по – пълен, по – тежък и др.)

Втори етап от играта: дадох началото , като преди това има казах, че сега ще кажем с какво си приличаме един с друг. Определихме ученик с който да започнем и това беше ученикът който закъсня за час. Този път за прилика изтъкнаха: учат в един клас, имат сходни интереси – спорт – посочиха момчетата, а модата беше от момичета. Не на заден план останаха и комуникационните устройства.

Шестокласниците се оказаха бързо възприемчиви.

В последните минути на часа стигнахме до заключението, че им е била по трудна първата част на играта, да изтъкнат различието по между им понеже те от малки са заедно и се познават толкова добре, че почти не съществува никакво различие или ако има такова, то то е незабележимо. Най голямата забележима разлика се оказаха  имената им.

Третия урок започнахме с изчитане на есетата в Приложение 2. Дори още недочели последните редове от есето написано от Велизар Манолов започнаха коментари и обсъждания за случващото се както в есето – така и в реалния живот. В описанията на двете деца учениците разпознаха себе си и свой приятели в някой от ситуациите.

Направихме сравнение между двете есета – в есето написано от Камелия Митева установиха, че повече е наблегнато на дискриминацията, попитах ги как достигнаха до този извод, а те се обосноваха на показаната им от мен презентация в първият урок. Така преминахме към следващата част даване на отговори на ситуациите в Приложение 1. Написах на дъската думата „ДИСКРИМИНАЦИЯ” и думата „ЧУЖД”. Накарах ги да поразсъждават върху значението на двете думи. Разяснихме си как да бъде попълнено приложението. В рамките на 10 мин. те писаха и след това споделиха написаното с всички. От написаните работи разбрахме, че всеки в даден момент от живота си се е чувствал чужд, че е изпитвал страх и, че на всичкото отгоре всеки е бил силен и упорит да преодолее своето изпитание и приобщаване в дадена среда и общество.

В последните минути на часа стигнахме до заключението написано в едно от есетата

„Важното е да имаме чисти сърца, да сме винаги готови да подадем ръка и да бъдем толерантни един с друг”.