Права и привилегии

За тази тема поканих, като наш гост г – жа Надя Каменова – педагогически съветник в училището. На дъската си бяхме записали темата на урока.Основната цел ни бе да разберем правилното значение на понятията “ Права и Привилегия“.Така започнахме с доста интересна дискусия, дори поспорихме заедно какво е право и какво е привилегия. След това дефинирахме понятията на дъската и първата им индивидуална работа бе,   всеки ученик  да запише на собствено листче, какво за него означават двете понятия и как ги разбират.Ето и най – интересните:

Светлето – Право е това, което трябва и можем да го използваме, за да постигнем нещо.

Привилегия е това, което аз и моето семейство имаме, но някои не могат да си го позволят.

Деян- Право за мен е, всеки да има семейство, подслон и всички да се подкрепяме.

Привилегия за мен е да ходя на училище с маркови дрехи и да ми дават доста голяма сума джобни пари, за което съм благодарен на майка ми и баща ми.

Павел – За мен правото е нужда от която се нуждаем. Правата са неща без които не можем да живеем.

Привилегията е нещо което искам да имам, ама мама и тате казват, че мога и без него.

Момчил- За мен правата са  да спазваме всички правила за да живеем.  Привилегията е , нещо което мога да имам, а другите да го нямат.

Елеонора – Правото е всички да се учим, да имаме право да живеем, да протегнем ръка на някого в нужда или беда.

Привилегия- Има хора които нямат желаните неща.

Теодора- За мен правата са едно хубаво нещо, защото ако ги няма тези права, всичко ще бъде на обратно.

Привилегия – Желанията са едно хубаво нещо, всеки мечтае за нещо, но само ако родителите поискат да го купят.

Мария – Право е това което е задължително. Привилегия е да имаш хубави дрехи и  скъп телефон.

След като станаха всички готови, всеки прочете това което е написал на глас ,за да го чуят всички и съответно  най – интересните бяха шумно аплодирани.Г-жа Надя Каменова , също се включваше в дискусията, като им даваше  примери с житейски ситуации от нейната практика при работа си  с деца лишени от родителска грижа  в гр. Мездра, след което ги запозна със „Закона за закрила на детето“ и техните права като граждани на република България. Тогава децата си направиха доста изводи, като тези, че може да имаш право на образование и на живот, но като нямаш средства и живее далеч, накрая на селото в гората почти, а родителите ти мислят, че можеш и без образование тогава нещата стоят по различно. Имаш право, но нямаш възможност. Така сред тези разсъждения Вероника предложи …..“да се дават пари на бедните да учат  и да се хранят нормално , като тях. Към края на  часа Дениз  вдигна ръка и каза:“ госпожо , това бе най – интересният ми урок до сега в живота ми.“ С което, аз се почувства удовлетворена от работата си, че децата са научили интересни и полезни неща. Така завърши урока ни, като нямаха търпение да дойде следващия час за друга интересна тема.