Основни демократични ценности

Към урока пристъпих неуверено. Стори ми се твърде трудно аз да въведа децата в света на възрастните по тази тема. Бях поканила гост, който прие предложението, но не можеше да се вмести в нашия график. Очакваме го седмица по-късно. Не можех да променя и реда на занятията,  защото са планувани посещения в ДГ.

Започнахме с припомняне на нашите правила. Децата бяха много активни. Наложи се да добавим и нови, които са се създали и са осъзнати в течение на изминалите учебни седмици. Записваха ги старателно на дъската, въпреки че имаме вече готово табло.

Тогава зададох въпроса дали тези правила се спазват и у дома. Дали са точно същите или са променени. Чрез отговорите на учениците стигнахме до извода, че в общи линии правилата си приличат и се допълват. Така имаме възможност да живеем, учим и работим спокойно. А това е нужно, за да може всеки да дава най-доброто от себе си в различните общности.

Едва тогава представих наименованията на ОДЦ и децата успяха да ги свържат с обсъдените вече правила. Споделиха свои наблюдения по различните ценности – примери от семействата им, училището, телевизията. Оказа се, че бързо и лесно възприеха новите знания.

Подготвихме различен начин за представяне на правилата пред новите ни приятели от ЦДГ „Слънчице“. Направихме ново табло – кошница с цветя – така решихме да изглеждат . Тренирахме да разказват правилата чрез личния им опит. Обясняваха точно какво правят в училище, за да се спазват правилата.

Дойде денят на посещението ни в ДГ. Децата там ни посрещнаха с големи усмивки. Очакваха ни и самите те бяха подготвени да ни разкажат за техните правила. Четвъртокласниците си припомниха как е било, когато те са били в ДГ и не откриха разлики, но казаха, че могат да се въведат и още правила. Сега, от позицията на техния опит, дори се шегуваха. Така включихме малките от ПГ в неангажиращ разговор, от който разбрахме за голямото им желание да дойдат в училище и да бъдат ученици.  А големите им приятели представиха правилата интересно и те не притесниха бъдещите първокласници. Целта ни беше да им покажем, че спазвайки правилата, децата се чувстват добре и в ДГ, и в училище.

Успяхме. Изпратиха ни с усмивки. Очакват ни отново, за да нарисуваме тези правила.

И едните, и другите нямат търпение за новата среща.

Направихме я – срещата. Невероятно преживяване за децата и мен. Директорът на Фондация „Мисия Криле“ – Диана  Димова – извади на показ такива емоции от децата, че стоях безмълвна през целия час. Ценностите, за които говорихме, са възпитани у тях от семействата им и те го потвърдиха с факти, чрез които отговаряха на въпросите. Не остана дете, което да не вземе участие и да не говори по поставен проблем. Говориха толкова ясно и аргументирано, че си зададох въпроса: „Това моите деца ли са?“. Тезите, с които се съгласяваха или отхвърляха, разкриха тяхната толерантност, милосърдие и състрадание. Още от сега те знаят как да помогнат на някого в беда, как да се справят с проблем от тяхната величина, как да доставят радост на нуждаещите се от нея, как да мотивират другарче, което има нужда от подкрепа.

Дано запазят завинаги пламъчето на доброто в сърцата си. Оптимист съм!

Нарисувахме картината, представяща ОДЦ през погледа на децата, заедно с малчуганите от ЦДГ. Четвъртокласниците имаха подкрепяща и окуражаваща роля. Справиха се блестящо. Малките се забавляваха и рисуваха с огромно желание. Сега бяха още по-разговорливи и усмихнати. Заражда се приятелство май…