Кой ще бъда утре

Урокът  е проведен в 2 учебни часа.

Първи час:

Помолих децата да изброят обществени сгради, край които минават на път за училище, или край които понякога се разхождат. Записвах ги на дъската в две колони- магазини, Социални грижи, болница, Игрална зала, Община, заведения, читалище, хотел, църква, училище, музей, РПУ, дискотека, стадион, пожарна, аптека, фризьорски салон, зъболекарски кабинет…

Обяснихме каква е разликата между обществените и частните сгради- в първите хората работят, а във вторите- живеят. Попитах децата замисляли са се какви хора работят в тези сгради, как се наричат професиите им? Записвах отговорите им срещу всяка една от тях. Обърнах им внимание, че в болницата, например, не работят само лекари, а и медицински сестри, акушерки, лаборанти, санитари, рентгенолози… По същия начин те се досетиха и записахме подробно за училище, стадион, хотел. Обсъдихме разнообразието от човешки професии.

Насочих разговора към професиите на техните родители- знаят ли какво точно работят, къде, доволни ли са от работата си… Решихме да съставим кратка анкета, в която да зададем тези въпроси, и родителите им да я попълнят. Записвах предложенията им на дъската.

Въпросите от анкетата:

• Как и защо избра тази професия
• Какво ти харесва в нея?
• Кога ти е трудно?
• Какво ти доставя най- голямо удоволствие в работата?
• Какви качества са необходими, за да си добър в тази работа?
• Кой ти е пример в тази професия?
• Би ли сменил/а професията си?

Децата преписаха въпросите на лист. Уговорихме се вечерта да помолят единия от родителите си да отговори, а на следващия ден да обсъдим резултатите.

Втори час:

Децата носеха анкетите на своите родители и бяха много развълнувани, всеки искаше да прочете техните отговори. Някои бяха дали анкетата и на двамата си родители. Имаше сходни отговори- не съм избирал професията, така се случи- нямах избор; почти всички посочваха, че това, което най- много им допада е работата в екип, сплотеният колектив. Интересни и полезни за децата бяха качествата, които родителите им изброяваха- внимание, прецизност, екипност, комуникативност, справедливост, дисциплина, отговорност, наблюдателност, бързина, старание… Обсъдихме факта, че това са качества, които и ние се стараем да развиваме в училище и ето защо е важно те да ги придобият- защото един ден ще са им необходими в бъдещата професия.

Попитах ги дали те вече имат идея/ мечта, какво биха искали да работят като пораснат. Предварително бях подготвила насочващи въпроси, които записах на дъската:

• Какъв искаш да станеш като пораснеш?
• Какво представлява тази професия? Какво ще правиш?
• Кое е интересното в нея?
• Какви трудности мислиш, че ще срещнеш?
• Какви качества ще са ти необходими, за да си добър в тази професия?
• Познаваш ли някого, който практикува тази професия?

В рамките на десетина минути децата трябваше да запишат своите мисли. След това прочетохме голямата част от съчиненията. Имаше много интересни разсъждения:

„Искам да стана планински спасител…. Има големи трудности, но най- голямата е да те е страх и да не можеш.“

„Аз искам да стана сладкар…Трябва да имаш търпение, за да стане сладкишът, и да можеш да общуваш с хората. Някои слагат подправки, аз слагам щипка любов.“

„Когато порасна, искам да стана психолог. Тази професия помага на хората душевно. Мога да срещна хора, които са с много тежък проблем. Трябва да съм добър слушател, да съм търпелива.“