КРАТКО ОПИСАНИЕ

Урокът започна с емотиконите на дъската изобразяващи щастливо личице, неутрално личице и тъжно личице. Идеята беше всяко дете използвайки лицата да застане до това, което най-точно показва начина по който се е чувствало в началото на учебната година и сега – няколко месеца по-късно. Отчетохме движение в емоцията наречена училище, но хубавото беше, че групата на неутралните се е преместила в групата на щастливците. Само едно дете е било щастливо в началото, а сега е гневно / нямахме такова лице/, защото в училище трябва да се учи. Много ценно лично за мен статистическо изследване, което най -малкото, което ми показа е как се движи атмосферата в клас и дали децата са щастливи идвайки всеки ден на училище. Резултатите са отлични, въпреки гнева да едно от децата.
Учител, работил по този проект: Ели Стоянова Георгиева

Цели на проекта

Учениците да се почувстват част от една общност в която да си помагат и да се уважават.
Учениците да си създадат умения да признават и поощряват положителните качества на съучениците си.
Учениците да се научат да правят комплименти и да отговарят подходящо.

Описание

След лицата на дъската заговорихме за това с каква цел се правят комплименти. Обяснихме, че на това човек се учи, но то по-скоро е потребност, да признаеш положителното у другия, да го изкажеш с добри думи и на глас, да се почувстваш добре след направен комплимент, защото за това се изисква честност и доброта. Ако сме високомерни и не признаваме чуждите успехи се затормозяваме вътрешно и се сдобиваме с една лоша човешка черта наречена завист, която, когато пораснем ще ни превърне в не особено добри хора.

Децата излизаха пред класа по двойки и си правеха взаимно комплименти, за които си благодаряха. След това всеки получи по две листчета на които написа комплимент за двама свои приятели. Ние с колегата направихме такива листчета за всички деца, които поставихме в отделни торбички и всяко дете си изтегляше листче. Идеята беше прочитайки написаното от нас да се опитат да познаят за кого от тях отнася . Разбира се някои деца си изтеглиха листчетата предназначени за тях. Беше много забавно и зареждащо. Раздадохме им и техните комплименти и в този ден всеки някак преоткри себе си в групата, почувства се харесван, забелязан, оценен.

След няколко дена обаче се случиха редица неща, които ме замислиха за това доколко всъщност успявам?

 

Необходими материали

  1. Лист за флипчарт, малки листчета за написване на комплименти, цветни моливи за рисуване;