Комплименти

Тъй като нашите първокласници сега „прохождат“ в опознаването на света, темата беше предложена на децата в час само в класа. Коментирахме какво означава думата „комплимент“, той трябва ли да съдържа истина или не, какви думи и интонация бихме използвали. Децата бяха активни и даваха различни примери за комплименти, като след това си размениха комплименти по двойки. След това всеки, който пожела, сподели как се чувства след като е получил и дарил комплимент. Заредени с положителните емоции от изминалия час, единодушно стигнахме до идеята, че можем да предадем това добро чувство и на другите в училище.

Преценихме, че най – добрата възможност за това е Денят на розовата тениска. На него ние се противопоставяме на грубостта и нетолерантността като подарявахме КОМПЛИМЕНТИ. Децата бяха много въодушевени и в деня дойдоха по – рано в училище, за да залепим подготвените листове на всяка класна стая преди да са дошли всички ученици. Всеки искаше да помогне – да сложи лепило, да занесе листа, да обясни на останалите ученици каква е нашата идея…

Получи се невероятна вълна от добрини – комплименти от най – малките, които всеки в училище получи. Дори по – големите ученици продължили и сами започнали да си пишат и разменят комплименти в междучасията – това идваха и споделяха ентусиазирани колеги, споделяйки своята благодарност към нас.

Прекрасна тема и се получи чудесна реализация, според нас!

В края на часовете децата попитаха дали аз съм си взела комплимент. Не бях, не остана време, а после бяха свършили. Как ме посрещнаха децата в началото на последния час? На бюрото ме очакваха част от техните комплименти – така било правилно, според тях.

Благодаря Ви, деца! Вие достигнахте до идеята – трябва да подариш, да споделиш комплимента, а не да го задържиш за себе си!