Добрите дела и ние: нашите права

На дъската бях написала известната мисъл за честността на видния римски писател, учител по риторика и оратор Марк Фабий Квинтилиан. Урокът започнах нетрадиционно, с въпрос. Попитах учениците знаят ли какво е значението на думата „честно”. Без да се двуомят те ми формулираха този отговор – „Честността е истина към някой. Много хора не знаят тази дума и лъжат техните приятели, родители, близки, учители и др.”

Целта не ми беше да ги шокирам, а да разбера дали наистина знаят какво се крие зад тази думичка. След техния откровен отговор, последваха още мои въпроси – „Кое е честно?” Случвало ли ви се е някой да ви излъже?”, “Случвало ли ви се е родител или учител да покаже, че предпочита дадено дете пред друго? „Как се почувствахте?”. Това е тема, която е близка до учениците ми и те бяха много активни. Реагираха спонтанно, отговаряха, споделяха, даваха примери. Продължих с атаката от въпроси – „А правите ли разлика между понятията „равнопоставеност”, „толерантност” и „равноправие”?”. Очакваните от мен отговори не закъсняха. Като деца от ромското малцинство, те са чувствителни на тази тема и отговорите заваляха в посока интеркултурен дух – разбиране и зачитане на уникалното етническо и културно наследство.

Вторият час продължи със запознаване с Всеобщата декларация. Учениците нямаха представа, че съществува такъв документ. Урокът протече под формата на дискусия по въпросите за малцинствата, техните права и задължения. Бяха засегнати и въпросите за несправедливостта, бедността и добротворството.