КРАТКО ОПИСАНИЕ

„Щом толкова много хора живеят в София, значи всеки е съсед с някой друг. Кой човек можем да наречем съсед?“ – Боян

„Който живее до теб.“ – Михаил

„Човек, който живее в съседен блок.“ – Жанет

„В съседна къща.“ – Стоян

„В съседна държава.“ – Дона

„Браво! Точно така.“ – Боян

„В съседен град.“ – Стоян

„Съседен квартал.“ – Александър Иванов

„Съседно село.“ – Бранко

„Съсед по чин.“ – Ниа

„Съседна стая.“ – Лаура
Учител, работил по този проект: Невяна Славчева Иванова

Цели на проекта

Целта на урока е учениците да разберат как могат да помагат на съседите си (там, където живеят)и да им бъдат полезни, как да помагат на съседите си по чин и да ги опознаят още по-добре.

Описание

Следващата стъпка от урока, която нашият гост беше предвидил, е да раздаде по едно листче на всяко дете. Задачата беше всеки да отговори на въпросите от листчето.

Учениците бяха любопитни и започнаха да отговарят писмено. Разбира се, че не липсваха въпроси по въпросите.

„Може ли вместо името на квартала, да напиша улицата?“ – Лилия

„А ако нямам любима храна?“ – Петя

„А ако нямам любима музика?“ – Захари

И нашият гост отговаряше на въпросите.

След като приключи времето за работа, Боян помоли следното: всяко дете да си държи листчето пред себе си и да задава въпросите на другарчето си, а другарчето да познава написаните отговори. За всеки познат отговор детето получаваше точка. Целта беше да съберат всички деца повече отговори. Няколко пъти гостът каза, че това не е състезание. Целта на играта беше децата да разберат до колко се познават. Да разберат какво харесва съученикът им и какво не харесва.