КРАТКО ОПИСАНИЕ

С тази тема стартирам поредица от четири урока, които ще бъдат изнесени от родители на деца от класа. Идеята родители да влязат в тази роля ме блазни отдавна, но може би едва сега почувствах, че съм готова да поема този риск, а тях да поставя пред подобно предизвикателство. Имах и спокойствието, че децата вече имат натрупано познание по теми преминати в програмата „Научи се да даряваш „. Разбира се избирала съм родителите според темата и емоцията, която тя носи.И така за темата „Да кажем добри думи“ поканих Ванина Калушкова- майка на Андреа – момиченцето, което до тази си възраст е дарявало косичката си два пъти.

В началото говорих аз, но се виждаше, че хлапетата нямат търпение да чуят какво ще им каже Ванина и тя започна. И знаете ли освен, че и се получи много добре, достигна до самоанализи, самопризнания, ценни разсъждения, мнения и изводи, много изводи, някои придружени с обещания, които децата даваха на себе си. Струваше си всяка минутка.

Беше ценно за мен като наблюдател и слушател.

 

 
Учител, работил по този проект: Ели Стоянова Георгиева

Цели на проекта

Децата да разберат, че са част от едно общество, където освен себе си трябва да уважават и другите.
Децата да се научат да признават и подкрепят силните страни у другите.
Децата да са активни в конфликтни ситуации, да могат да реагират, предотвратяват такива ситуации.

Описание

Този урок е първият за който не бяха използвани никакви нагледни материали, игри или видеа. Това беше урок-дискусия. Разбира се започна много плахо, децата не събираха смелост да говорят, но след първите две изказали се всичко си дойде на местата. Интересното в случая беше, че темата се явяваше нещо като обобщение със затвърждаване на знанията получени при разглеждането на темите за толерантност и агресия. Тук наученото имаше приложен характер, защото се използваше личния опит на всяко дете, като наблюдател, вършител и търпящ действия.

Споделянето/признаването на мисли и постъпки от деца в първи клас беше нещо за което само съм мечтала и съм мислила, че ще получа в по-горни класове, а тази майка го изведе сега. Много повече говориха за грешките си и се виждаше, че след изказването на глас на неща с които тези малки деца не се гордееха лицата им светваха, бяха свободни. Те имаха съвест, не разбирайки въобще значението на тази дума, тази съвест беше будна и работеше.

Горещо препоръчвам да си направите поне по един урок -разговор и да се оставите децата да ви водят. Имаме и какво да чуем и какво да научим!

Необходими материали

  1. Бели листа и цветни моливи