3- Декември –Международен ден на хората с увреждания

Трети декември-този ден не е празник и не се празнува.Той се отбелязва и ни напомня за хората с увреждания.

Поканихме майката на едно от децата в трети „а“ клас. Защо ли?

Защото в семейството си имат и едно „слънчево дете“. Децата я посрещнаха с радост, Малко изненадани ,че е дошла сама без малкия …

„ Ние сме едно сплотено семейство. Когато се роди Борис бяхме много щастливи с баща му.Щом той поотрасна решихме ,че имаме любов поне за още едно дете. Така започна своя разказ майката.Разказа как всичко е било наред по време на бремеността.

Всички изследвания са показвали ,че ще си имат едно хубаво и здраво бебе.

Така до самото раждане.Родило се е здраво и красиво момче с допълнителна 47  хромозома.

Тя обясни на децата ,че дете със Синдром на Даун не е заболяване ,а генетично състояние.Учениците слушаха притаили дъх. Тогава едно от децата се сети и каза ,че по усмихнато дете от…..не е виждал.

Продължихме с ролева игра “ Не мога да се справя сам“

Учениците влизаха в ролята на :1.Дете,което не може да си ползва и двете ръце;

2.Дете ,което не може да общува;

Ролевата игра:“Сърдечни хирурзи“ предизвика спорове и сълзи в очите. Учениците трябва да спасят един човешки живот.Има екип,който трябва да реши кой от всички нуждаещи се заслужава да живее.

Има едно сърце за трансплантация и трима спешно нуждаещи се пациенти.

 ИЗВОДИ: Развълнувани децата стигнаха сами до извода ,че всеки човек има право да живее. Всеки живот е ценен.

Това ,че някой се е родил малко по – различен не е причина да не сме му приятели.Всички деца обичат да играят,обичат лакомства и имат нужда от обич.