КРАТКО ОПИСАНИЕ

Учениците се запознават със значението на понятията „предубеждение/предразсъдък“ „стереотип“ и „дискриминация“. Те разглеждат и обсъждат как се появяват и развиват предразсъдъците и стереотипите, какви видове биват, и какъв е техният потенциал да прераснат в дискриминация.

Продължителност:  Три занятия по 40 минути
Учител, работил по този проект: Албена Цветкова

Цели на проекта

Учениците могат да обясняват и разбират връзката предразсъдъци – стереотипи – дискриминация
идентифицират и разпознават предразсъдъци, стереотипи и дискриминация в училището, общността и обществото; в исторически план и в сферата на изкуствата
анализират негативните и опасни последици от използването на предразсъдъци и стереотипи, довеждащи до нетолерантно поведение и дискриминация

Описание

Урокът започва с есето „Приказка за цветовете на приятелството“, прочетено от момичетата от 12 клас, представителки на три етнически групи, което завършва с думите:

„А приказката?…

Това е най-хубавото на моята приказка – че времето, в което се случва е днес, тук и сега. Че съм сред хора, за които етнос, религия и цвят на кожата, са без значение. Че всички получават равни шансове и възможности. Че има разбирателство, обич и усмихнати детски лица.

Надявам се да харесате приказката ми…

Тя носи посланието за доброто, което е заложено у всички нас; за вярата, която ще ни води към следващите ѝ страници; за любовта, изконно заложена ни като човеци – човеци с главно „Ч“.

И… о, Суета! – нека и ние бъдем принцеси – Жаси, блондинката-българка с широки душа и светоусещане, Вики – момичето от ромския квартал, заслужило честта да управлява един ден Британското посолство и аз – Айлин, с неустановен статут за етнос и вероизповедание и сърце, изпълнено с обич към всички. С цялата ми обич.

И приказката продължава…“

На учениците поставям две задачи, които трябва да обсъдят на занималня и вкъщи:

  1. Да се запознаят с определенията на понятието „стереотип“, за да обобщим единна формулировка;
  2. Да проучат от своите родители (баба, дядо) интересна история, свързана с техния произход или вяра.

На следващия ден обсъждаме дефинициите и извеждаме обща, а именно:

Стереотипът представлява генерализиран, обобщен и често погрешен образ (свързан с раса, религия, етнически произход, възраст, пол, националност и пр.), който се приписва на всички членове на дадена култура или група, базиран на ограничена информация и непознаване на „другите“.

Стереотипите в известна степен се формират, за да ни помогнат да се справим със сложността на света. Колкото по-далечна или чужда е една група хора за нас, толкова сме по-склонни да я описваме със стереотипи.

Обсъждаме вариантите на положителни и отрицателни стереотипи по отношение на раса, пол, сексуална ориентация, религия и т.н. от Приложение 3. Правим извод, че стереотипите могат да изграждат позитивен или негативен oбраз и обикновено представляват изказване на генерално мнение, основаващо се на минимално или ограничено познаване. на определена група от хора. Дефинираме понятието „дискриминация“: отношение или действие, основани на предразсъдък/стереотип; отношение или действие към хора от гледна точка единствено на принадлежността им към определена група (възрастова, полова, етническа, религиозна и т.н.), без да се обръща внимание на индивидуалните им качества.

Следва играта „Новото дете в класа“, където Мартин (постъпил през тази година в училището), мислите и чувствата, страховете и опасенията си преди първия учебен ден. Всички ученици довършват изреченията:

„Чувствах се като „новото дете”, когато …

Страховете и/или опасенията ми тогава бяха, че …

Голяма част (или дори всички) от моите първоначални страхове и притеснения изчезнаха, когато …

Моите първоначални страхове и притеснения се потвърдиха, когато …“

за ситуация, когато са попадали в непозната за тях среда.

„Аз съм…“

Обсъждане на втората домашна задача. В класа има представители на две етнически групи – българска и ромска. Децата от ромския етнос са представители на групата на йерлиите, подгрупа дасикане рома, разделени на решетари (катунари) и кошничари. По отношение на религията учениците от класа посещават 4 различни църкви: православна, българска евангелистка, адвентистка и евангелска петдесятна. Всеки получава възможност да разкаже интересна случка, ритуал, легенда, обред.

Учениците достигат до извода, че в бита и културата на всеки от тях има нещо ценно и полезно, независимо от различията им. Че всеки човек е уникален и заслужава уважение. Следва попълване на визитни картички – цвете, в средата на което има надпис „Визитна картичка на …“, а в листата – „народност“, „етнос“, „вяра“, „любим празник“ и „моето послание“. Картичките се попълват и от тях децата изготвят „Букет на толерантността“, посветен на 16 ноември.

От коментарите в час

„Всеки човек е личност и нямаме право да пристъпваме към него с предубеждения.“

„Многообразието прави света интересен. Ако сме еднакви, ще е много скучно.“

„В нашия клас е много шарено.“

„Толерантност – това е да търсиш и виждаш красивото у всеки човек.“

Мисли, използвани при изготвяне на таблото:

„Рамките ограничават човешкия дух.“

„Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.“

„Да подадем ръка и приемем чуждото послание!“

„Многообразието в света ни учи да сме толерантни, показва ни колко е пъстър животът и колко много и различни начини има да изразим себе си.“

Необходими материали

  1. хартия за флипчарт и маркери
  2. по няколко самозалепващи се листчета за всеки ученик
  3. образи за визуализация (виж: Приложения)

Библиография

  1. https://pgdevin.com/files/2015/03/Booklet_BG.pdf

Работа вкъщи

На учениците поставям две задачи, които трябва да обсъдят на занималня и вкъщи:

  1. Да се запознаят с определенията на понятието „стереотип“, за да обобщим единна формулировка;
  2. Да проучат от своите родители (баба, дядо) интересна история, свързана с техния произход или вяра.