Правилата на играта

Учениците от 8ми клас успяха с лекота да обвържат договорните отношения с правилата на играта (и живота).

1. Урокът започнахме с въпрос дали всяка игра има правила и каква роля имат те. При лекото затруднение в началото, подадох пример с футбола и ролята на съдиите. Тогава разбирането придоби друго измерение и потръгна „играта на часа“.  Поставих ги в ситуация да определят какви санкции биха приложили, ако аз нарушавам тяхната игра. Отговорът им бе: „Ако, господине, Вие нарушите играта ни, трябва на всички да напишете шестици!“ Понеже бе изказано като обещание и закана за сключване на договор, се съгласих. (Интересно е, че санкциите, които искат да наложат на нарушителя не са насочени към уронване достойнството на извършителя, но задоволяване желание на правораздавалетя)
2. Продължихме с аналогията между игра и учебен час, където децата лесно установиха, че правилата са правила именно за да се спазват и че санкциите са тези, които държат учебния час и всяка игра в норма и удоволствие.
3. Разделихме се групово, като основното условие бе: всяка група има флипчарт (в моя случай – бяла дъска в малък мащаб), маркери и задача да изпишат две правила на играта „Живот“, като честно си признавам, че по-скоро предполагах, че резултатите биха били в посока правила, санкции, нарушения, престъпления. Бях изненадан – снимките от урока са доказателство.
4. Учениците завършиха с приложението към урока, което прожектирно на дъската бе анализирано и подредено (кои дейности са за благото на всички и кои – не са.)
5. Еуфорията бе сдържана, но настояваха да участват във всяка една дейност. Чудно впечатление ми направи готовността да се самокоригират и да дават по-доброто от себе си. Не се наложи да давам допълнителни указания – в груповата работа нямаха никакви въпроси към мен освен, че искаха повече маркери за всеки един.