Световен ден на книгата и авторското право

Описание- проектът бе проведен в 2 учебни часа

1 час- 19.04.2018

В навечерието на 23 април- Световния ден на книгата и авторското право и следващата седмица на детската книга, реших да запозная децата с „истински“ поет- дългогодишната учителка и автор на училищния химн Мария Милева, която вече е пенсионер, но милее и живее с проблемите на образованието в града.

Подготовката за тази среща проведох в този първи час. Бях направила табло със снимки и стихове на Петя Дубарова, която е родена на 25 април. Разказах на децата за слънчевото бургаско момиче, за стиховете й, за бригадата, за несправедливото обвинения и последвалото намалено поведение, за нейната ранна смърт… Учениците бяха впечатлени и питаха какво значи задължителни униформи, бригада и намалено поведение. Четохме нейни стихове, коментирахме ги.

След това обсъдихме значението на изразите „авторско право“, „плагиатство“, „защита на авторските права“, „подсъдно“.

В последните десетина минути от часа разделих класа на отбори от по 4 души и им дадох предварително подготвени работни листа, които те трябваше да решат под формата на състезание. Въпросите бяха свързани с литературни произведения, техните автори и жанр.

2 час- 20.04.2018

Една силно емоционална среща- за мен като учител, който среща бивш колега; за децата- среща с „истинска“ поетеса, която е издала няколко стихосбирки.

След като представих Мария Милева, й дадох думата на нея да разкаже накратко за себе си и 35-те години учителски стаж в нашето училище.

Няколко деца бяха предварително подготвили изразително четене на нейни стихове, с което срещата започна затрогващо и мило. А после „заваляха“ въпросите от тяхна страна:

• Кога е написала първото си стихотворение?
• Какво я вдъхновява да пише?
• Как намира римите?
• Как се издава книга?
• Кой прави рисунките в нейните книги?
• Има ли други хобита?
• Различават ли се днешните деца от тези от времето на нейното преподаване? Кои са по- добри?

Въпросите бяха много и разнообразни. Децата бяха впечатлени, когато авторката им каза, че няколко от нейните стихове са се превърнали и в песни и ги запя.

Поговорихме и за патрона на нашето училище- Хаджи Генчо. Г-жа Милева напомни на децата за неговата щедрост и дарителство, че всички ученици са негови наследници и трябва да носят в сърцата си тази негова доброта и готовност да помогне. Или както самата тя каза- „Хаджи Генчо“ е гордост и отговорност.

Но най- вълнуващият момент дойде накрая, когато всички ние запяхме химна на училището, заедно с неговия автор…