КРАТКО ОПИСАНИЕ

Тази тема е изключително важна за класа, в който работя и за мен като техен учител, защото имахме ситуации, които мога да нарека учебникови, но по анти-толерантност, ситуации, които поставиха дете в риск и то от родител, който от началото на нашате съвместна работа се представяше като „борец за правата на децата/ в частност на своето собствено/ и на това, че трябва да се научим да се възприемаме такива, каквито сме.

Затова реших урока да се изнесе от човек, който е професионалист и който няма да е натоварен емоционално, както бях аз в случая. Неговите разсъждения, как се е готвил, какви „страхове“ е имал ще прочетете, това, което аз мога да кажа е, че се получи много интересен урок, много даващ и като понятия-знания и като усещания-емоции. За мен е изключително важно тези т.нар. малки ученици да се възприемат като големи хора и това винаги е молбата ми към външните лектори. Вярвам в човешката база данни, и в това, че макар сега дадена материя да изглежда сложна и неразбираема, не е пречка информацията която се дава за нея, да се запазва някъде в многопластовостта на нашето съзнание или подсъзнание…

И урокът започна…
Учител, работил по този проект: Ели Стоянова Георгиева

Цели на проекта

Да се възприеме идеята, че всички хора са различни.
Да се стремят към толерантност, уважение, милосърдие, съчувствие към различните от тях.

Описание

Първото нещо, което Мартин/нашият лектор/ направи, е да очертае на чиновете на децата една въображаема граница, раздели го на две равни части. На пръв поглед всеки разполагаше със своя собствена територия, в която се предполага, че трябва да се чувства най-добре, най-сигурно, най-защитено. Но наличието на такава граница се възприе и като уважение към съседа, като зачитане и неговата собствена независимост. Класическа толерантност – обединихме се около извода, че от семейството тръгва знанието за нея. Да се вчустваме в чувствата на другия, да сме милосърдни /висшата проява на човечност/, милосърдието като помагащо, действащо състрадание, съчувствието като съпреживяване с друго човешко същество, чувствата на другия да станат наши, дискретността, като толерантност, която ни позволява да премълчаваме, деликатността, като толерантност, която позволява да споделим. Това бяха понятията.

Тогава дойде и таблото с амишите, една общност към която има огромна толерантност и приемане, една общност, която със своята специфика и различност се е превърнала в повод за гордост на американското общество.

Предстоеше ни продължение със същия лектор и противоположието на толерантността. Какво ли ни очакваше?

Необходими материали

  1. Дъска и едно табло.