Да направим проект в полза на общността

Да на правим проект в полза на общността, беше тема която в първият й час дискутирахме, какво точно искаме да направим и на кого точно искаме да помогнем? Всеки от учениците имаше свое мнение по темата, както и собствена идея, но целта ми беше всички да се обединят около една основна и тя да стане център на внимание. Точно затова насочих темата към въпроса – ‘Деца виждате ли всеки ден големите камиони натоварени с дърва, дървета които биват сечени и изнасяни от нашият Балкан и изнасяни за чужбина! Смятате ли за редно тази дейност да се извършва постоянно и редно ли е да се изсичат така вековни дървета?’  На този мой въпрос всички бяха единодушни, че не е редно, но искаха да знаят още и защо се извършва това, как Горското Стопанство разрешава изсичане и какво се случва, както и какво ще се случи, ако някой ден за техните внуци или деца не останат дървета. Разбира се веднага се свързахме с Горско Стопанство – гр. Айтос, от администрацията им бяха много любезни и на следващия ден дойде зам. Директора на Горското Стопанство, който на дълго и на широко обясни на децата, защо ни е нужна Флората, как дърветата ни защитават, какво ни дават и защо са така нужни на нашата Планета. Други част от въпросите на децата бяха свързани с това, как се определя колко кубика годишно дървета могат да бъдат изсичани и на тяхно място засаждат ли се нови? Разбира се и тук се бяхме подготвили от Горското Стопанство ни донесоха фиданки, които децата малко по-късно посадиха в двора на училище, както и по улиците на селото ни. И тук остана едно задоволство в децата, като всеки от тях с гордост после показваше, кое дръвче е засадило. Смятам, че самото чувство, че си допринесъл дори с едно засадено дръвче някъде, оставя в теб следа, с която се гордееш!