Несигурност за прехраната

На Ивелина й трябваше помощник за провеждането на урока и защото тя предвиждаше, че ще има много желаещи и за да няма сърдити, тя попита:

„Кой е най-малък в класа по години?” – Ивелина

Спорът беше между Лаура и Жанет. Но между двете наистина Жанет беше с 2 месеца по-малка от Лаура. И така Жани стана помощника на Ивелина.

Жанет излезе пред дъската и Ивелина й връчи лист с нещата, които трябва да правят децата, за да са здрави.

„По колко пъти на ден трябва да се храним?” – Ивелина

„По 3 пъти на ден!” – Доминик

„По 4 пъти на ден!” – провикна се Явор.

„Трябва да се храним по няколко пъти на ден, да се храним равномерно. Ако се храним късно вечер, какво става с нашето тяло?” – попита Ивелина.

„Ще сънуваме кошмари!” – Вяра

„Ако не дъвчим много храната, ще повърнем.” – Лилия

„Не трябва да се тъпчим късно вечер. Трябва да се храним често и по малко и да дъвчим бавно. Това се нарича култура на хранене.” – Ивелина

Ето още какво пишеше на листа, който Жани държеше за здравословния начин на живот – разнообразна храна, движение на спорт; хигиена на тялото, медицински грижи и дневен режим. Заедно с Ивелина учениците ги разтълкуваха и обясниха подробно.

„За какво се сещате, когато чуете думата „храна”? Посочете ми положителни думи и аз ще ги запиша на дъската.” – Ивелина

„Любов.” – Лилия

„Блаженство.” – Илия

„Здраве.” – Теа

„Наслада.” – Лилия

И Ивелина допълни „Живот!”.

„Нека сега да напишем лошите неща, за които се сещате, когато чуете недостиг на храна.” – Ивелина

„Болест.” – Александър Христов

„Алергия.” – Лаура

„Някои хора пишат на етикетите неща, които не са верни за продуктите и така ние се заблуждаваме.” – Жанет

След като бяха изписани плюсовете и минусите, които причиняват храната, по същия начин Ивелина написа и думите „недостиг” и „излишък”.

Третокласниците започнаха да изброяват до какво може да доведе недостигът на храна – глад, болести и за излишъка – надебеляване, болка, болести, човек е уморен, отпуснат.

Истината е, че децата бяха много активни и затова помощничката Жанет се принуди да каже:

„Само с вдигане на ръце.” – Жанет

„Какво трябва да правим, за да нямаме излишък и недостиг?” – Ивелина

„Да не ядете твърде много, но и да не гладувате.” – Жанет

„Как можем да поправим това, което ни вреди? Ако в един град има много храна, а в друг няма, какво можем да направим?” – Ивелина

„Да пренесем храната от единия град в другия.” – Александър Христов

„Точно така. Трябва храната да е разпределена равномерно. За да има храна, какво трябва да има?” – Ивелина

„Слънце.” – Теа

„Плодородна почва.” – Жанет

„Въздух.” – Лилия

„Близо сте. Всичко това можем да го обобщим с една дума. Коя е тя?” – Ивелина

Илия светкавично се досети и отговори „Ресурси.”

Ивелина въведе децата в нова сфера, за повечето непозната.

„Кои ресурси са изчерпаеми и кои – неизчерпаеми?” – Ивелина

„Слънчевата светлина е неизчерпаема.” – Александър Христов

„А, и тя скоро ще се изчерпа.” – Илия

„Ива, храната изчерпаема ли е?” – Ниа

„Да, храната е изчерпаема и животните са изчерпаеми (ако не ги пазим и не се грижим за тях).” – Ивелина

Жанет се включи и добави за пчелите – как помагат на цветята да се опрашват.

„След години, ако изчезнат пчелите хората ще умрат…. Така ни каза госпожата.” – Стоян

„За да имаме много храна, какво трябва да се случва в природата?” – Ивелина

„Да имаме плодородна почва.” – Явор

„Да я обработваме.” – Александър Христов

„Да имаме слънчева светлина.” – Лаура

„Почвата трябва да бъде напоявана от вода, от дъжд. Водата, дъждът, които напояват растенията, трябва да бъде чист. Чували ли сте за киселинния дъжд?” – Ивелина

„Да, той помита всичко след себе си.” – Александър Христов

Ивелина показа схема на кръговрата на водата и заводите – мръсният дим от заводите се издига в небето, отива в облаците и дъждът от тях пада върху растителните култури, които по-късно ние приемаме.

Следващата стъпка от урока, който беше подготвил нашият гост, беше така да се каже практична. Ивелина показа на децата една голяма ябълка.

„Но тя е само една. Аз бих искала да си я поделя с вас, но вие сте 22 деца, а аз имам само една. Какво да направя с нея, така че и други хора да я опитат? Те няма да се нахранят, защото им е недостатъчна, но поне ще я опитат.” – Ивелина

„Ще я разрежете.” – Бранко

„Ще я разделите на 8 парчета и само 8 деца ще ядат.” – Явор

„Ще си я изядеш само ти.” – чу се глас в стаята.

„Аз знаех, че ще се досетите, че трябва да я разрежа и затова предварително вкъщи я разрязах на много парчета.” – Ивелина показа кутия с парчета ябълки.

„Това е моята кутия 🙂 .” – Стоян

„Парчетата ябълки в кутията ще стигнат за всички и дори ще останат. Забелязахте ли какво се получи? Когато имах една ябълка, това беше недостиг за всички, а сега имам много парчета и това е… излишък. Сега моята помощничка ще мине и всеки ще си вземе ябълка, а излишъкът вие ще прецените какво да го правите.” – Ивелина

Ябълката беше много вкусна.

Последната част от урока на Ивелина се състоеше в следното. Тя раздаде на всяка редица лист с думите „храна”, „вода” и „въздух”. Учениците трябваше да напишат начини, предложения, чрез които да ги запазят, съхранят за много дълго. На разположение имаха около 5 минути (да се организират, да съгласуват идеите си и да ги напишат).

Първа стана групата на Боряна и тя излезе да прочете екипната работа. Те бяха писали за въздуха и решиха, че не трябва да се използват коли, без цигари, да се придвижват хората с колелета…

Александър Христов чете от името на своя отбор и те бяха писали за храната – пречиствателни станции, намаляване на заводите, повече производство на храна, по-малко разхищение, повече залесяване…

Последна беше групата на Лаура, които бяха писали за водата. Те призоваха за следното: да чистим водата, да не хабим водата за нищо, да имаме повече пречиствателни станции, да не се замърсява, да не хвърляме боклуци във водата.

След всяка група следваха аплодисменти 🙂 .

Децата се справиха отлично, защото приеха задачата сериозно.

Понеже наближаваше краят на часа, Ивелина като обобщение на урока разказа история за хан Аспарух. Как в миналото прабългарите отглеждали много животни и се хранели предимно с месо, а славяните били добри земеделци и отглеждали много растения. Тогава той решил да ги обедини и на никого да не липсва нищо или да има в излишък.

„Трябва да се разпределя равномерно храната.” – призова децата Ивелина.

Преди да запечатаме тази среща във фотос, нашият гост постави на децата задача. Трябваше да нарисуват как са се чувствали в днешния час. Поискано – получено 🙂 . Учениците нарисуваха чувствата си и част от картините можете да видите в галерията. А рисунките…? Рисунките са у дома, при Ивелина.

И вече наистина преди да се щракнем за спомен Ивелина попита децата кой празник е днес. А те знаеха, че е Ивановден, защото имахме именник. И Ивелина беше именник и беше донесла голяма кутия с бонбони, за да се почерпят децата.

Те бяха щастливи… доволни от урока, от госта ни, от знанията, които получиха, и от милото отношение на Ивелина.